От 5 години на международната сцена се мята един побеснял помияр, който сее наляво и дясно заразата си, лае, хапе и точи лиги за нова Османска империя. Пет години, в които пристъпите му на агресия, бълнуванията за кръв, депортации, войни, за турски анклави в Германия, за ре-османизация на България и Балканите, за хегемония и ликвидация на всичко неислямско, устойчиво ескалират. Той забранява законни политически партии, стреля по невъоръжени, мирни демонстранти, бомбардира села и градове в съседната държава Ирак, държи блокирани границата с Армения и севернокипърските пристанища, договаря вместо Съвета за сигурност на ООН благоприятни условия за ядрената бомба на иранските аятолласи, на международни форуми крещи призиви за възстановяване на османското влияние на Турция на Балканите, в Кавказ, Средна Азия и Близкия изток, избива християнски журналисти, свещеници и турци, минали от исляма в християнството.
И досега в Европа, която неуморно кокетира с демокрация и хуманизъм, не се намери нито една институция, велика сила, политическа формация, или личност, която с един ритник да изпрати бясното куче в политическия екарисаж!
"Казвам много ясно, те ще изчезнат в своята собствена тъмнина. Те ще се удавят в своята собствена кръв".
Това е последният пристъп на садизъм на турския премиер Реджеп Таийп Ердоган от 21 юни 2010 г. Думи на лидер на държава, кандидатка за членство в ЕС.
Потърсих в библиотеката си подобен цитат, примерно на Хитлер, Сталин, Пол Пот… Не намерих. Няма и в интернет. Дори Хитлер, Сталин и Пол Пот не са си разрешавали да дават така откровено воля на долните си страсти пред медиите. Но Брюксел мълчи.
Тези, които Ердоган мечтае да дави в собствената им кръв, са 25-те милиона кюрди в Турция. Като че ли досега Анкара е правила друго, освен да ги дави в кръвта им, както преди това направи с алианите (шиитско малцинство), още по-преди това с малоазийските гърци, още по-преди това с арменците и асирийците, още по-преди това с българите.
През март т.г. в Лондон, застанал до своите британски покровители, Ердоган заплаши, че ще депортира 100 хиляди арменци от Турция - за да накажел... Швеция, която приела парламентарна декларация, удостоверяваща истината за геноцида на арменците в Османската империя и Република Турция. Британските му домакини не реагираха.
Ако проследим по дати споменатите събития, виждаме, че пристъпите на
безумие у Ердоган започват от октомври 2005 г., когато Турция бе поканена да започне преговори за членство в ЕС. Тогава, пресконференция в Копенхаген той взе да гони един от журналистите, защото работел за телевизия "Рож", която била прокюрдска. Пресконференцията се провали. Последва дискусия в Давос, на която шизофренният турски премиер наруга публично Шимон Перес заради бомбардировките на Газа. Турският ислямист бе вбесен не заради палестинците, а заради Хамас - джихадистка организация, в чиято програма като генерална цел стои установяването на световен халифат, "който Пророкът Мохамед (сас) ни обеща". За тях се застъпи Ердоган, който сякаш не забелязва, че в Западния бряг също живеят палестинци.
Тъй наречената "хуманитарна флотилия" за ивицата Газа е поредната провокация, подготвена от турските служби. Един месец преди това Израел предупреди, че няма да допусне корабите, защото подозира, че са натоварени с оръжие. Досега е имало доста случаи на такива "хуманитарни" кораби. По време на операция "Лято олово" един конвой от камиони с "хуманитарна помощ" се оказа пълен с оръжия, ракетни установи и взривове. Но това стана ясно едва след като евреите го бомбардираха и "детските млека" в камионите взеха да експлодират.
Част от политиката на ислямизация са зачестилите убийства на християни. През 2006 г. в Трабзон бе убит отец Андреа Санторо. През януари 2007 г. бе убит арменският журналист Хрант Динк. През април с.г. в Малатия, след сатанински мъчения, бяха убити 3 християни. На 3 юни тази година в Искендерун бе убит отец Луиджи Падовезе.
Какво мисли Брюксел за идеята на Ердоган да експулсира арменци и да дави кюрди в собствената им кръв? Как е възможно в XXI век един външен министър да иска възстановяване на Османската империя и никой в Европа да не реагира?! Защо ЕП и Съветът на ЕС си правят оглушки за убийствата на християни и кюрди в Турция? За бомбардировките на Ирак? За окупацията на Северен Кипър?
Очевидно е, че общественото мнение в Европа е все по-категорично срещу членството на Турция в ЕС. Турците отсега, когато още не са станали граждани на ЕС, избиват християни, искат закриване на неудобните им медии в Западна Европа и потурчване на географията на християнските земи, а какво ли ще стане, когато цялата им 80 милионна маса се изсипе в ЕС с правото да издига свои кандидати в местни и централни органи на властта във всяка една държава-членка на ЕС и да строи джамии и медресета по цялата територия на Стария континент?!
За да излъже общественото мнение, брюкселската бюрокрация съвсем открито мами своите граждани. Тя лъже, че уж преговорите с Турция били блокирани, а в същото време тайничко отваря глава след глава. Такъв бе случаят с испанското председателство,, което завърши на 30 юни т.г. В последния ден испанският външен министър Мигел Моратинос отвори глава "Сигурност на храните и ветеринарни и фитосанитарни въпроси", след което щипна за родината си. Избяга, за да не обере гнева на европейците.

(в-к Атака)