Нали не си вярвате?!!

Идеите за плавателни и водоснабдителни канали пресичащи България в направления запад-изток и север-юг, наистина са от 70-те, но дори и тогава с впрягане на цялата държавна машина и насочване на нейния потенциал и ресурс, постигането на целта е било по-скоро добро пожелание.

И още нещо, думичката "акведукт" не значи и не покрива смислово термина "плавателен канал"!!!

Абе, аз ли бъркам или на инициативните граждани не им е хрумнало, че Русе и Варна са свързани посредством Дунав и Черно море?

Абе странно, не бъркаш, обаче въпроса е тая връзка да се прави през България, а не след 200-300 километра по делтата на Дунав, бе кретен!

Пич, тая връзка има многогодишна сага и е разработвана във варианти на т.н. ХТК (хидротехнически комплекси). Гледал съм разработки за варианти на "Аспаруховия вал" през Силистра, Тутракан -2 и Русе. Имаше и варинат за плавателна Янтра и след това през баирите и няколко язовира, та чак до Варна.
Проблемът е в рентабилността на начинанието - основната идея е да се избегне поне двукратното претоварване от и на морски кораби и превоза по суша (жп или авто), както и да се шунтира "братския" румънски канал при Черна вода. Обаче, всичките изчисления са на база транспортни потоци към и от Западан Европа по Дунав-Рейн-Майн, и естетвено на речен тип кораби (самоходни баржи). Основната пречка е високата инвестиция за тези около 192-230км (според варианта) канали, шлюзове и помпени станции. Дори и по времето на "хепи-соца" таксите от съществуващия тогава товаропоток изплащаха само съоръжението за над 20 години, без да се включват текущите разходи (ел.ток за препомпване на вода, работа на шлюзовете поддръжка водоплътността на облицовката на каналите/част от трасетата са в льос и всякакви инфилтрацици на вода от съоръженията може да са фатални!/ и др.) по неговата експлоатация дори и при тогавашните ниски цени на тока.
Затова и всички тези проекти стигаха до разглеждане от държавни комисии, на които се отхвърляха с някакви мъгляви мотиви за пред Партията, но между редовете прозираше истинската причина - нерентабилност!
по същата причина отпадат и ХТК Вит с пристанище под Плевен, и ХТК Искър, където имаше вариант освен за канал през София и за тунел под Витоша и излаз на Струма под Дупница; ХТК Огоста с пристанище Бойчиновци. Всички тези ХТК-та се базираха на изграждането на ХТК"Никопол-Турну Мъгуреле", докато вариантите от Янтра нататък - на ХТК "Силистра-Кълараш".
Но както добре ни е известно, братята румънци категорично избягаха, и справо!, от идеята за тези 2 огромни по-скоро ХТК, отколкото язовира, на Дунава. Защото нито Румъния, нито България имаха нужния финансов и технически ресурс за тяхоното реализиране. Тук не става дума само да се прегради р.Дунав, а и строителството на около по 150 км диги по 2-та бряга + пълната подмяна или ново изграждане на канализациите и водоснабдителните мрежи в десетки населени места по бреговете на реката и притоците й (от Тимок до Русенски Лом) от българска страна.

През 94-96г. като служител съм чел тези разработки за ХТК и копия на решения от експертни държавни съвети в архива на бившия Национален център по териториално развитие и жилищна политика (НЦТРЖП) към тогавашното строително министерство. Ако има нещо останало и съхранено, то евентуално би могло да е в архивите на МРРБ. но няма гаранции. Институтите разработвали тези проекти прекратиха своето съществуване още в началото на 90-те.

За съжаление, емоциите и местният патриотизъм не са достатъчни за реализацията на идея с определено недобра икономическа обосновка. Не се подвеждайте!